История на фитосанитарния мониторинг и развитие на прогнозите

Необходимостта от наблюдение и мониторинг на развитието на вредители по растенията възниква от времето, когато вредителите, болестите и плевелите започват да причиняват значителни загуби на културите и дори смъртта на растенията. Но в продължение на много векове, поради слабите познания за биологията и екологията на вредителите, липсата на надеждни счетоводни методи, беше невъзможно ефективно да се извърши тази работа. Първите значителни стъпки в тази посока на територията на Украйна и Русия бяха предприети преди повече от 120 години, когато под ентомологичен надзор бяха предприети обикновен цвеклов бук, бръмбар, скакалец и някои вредители по овощни култури.

В началото на XX век мрежата от съответните научни институции се разширява, създават се специални станции, в които се разработва научната обосновка на мерките за растителна защита, методи за отчитане на броя, фенологията и вредността на вредителите по растенията. На първия конгрес на експерти по приложна ентомология, който се проведе през 1916 г. в Киев, Н. В. Курдюмов определи приоритета на прогнозирането на вредители по растенията като основа за превантивните мерки. Създаване и експлоатация на първите наблюдателни пунктове в началото на XX век. във фермите се отглеждаха захарно цвекло поради големите загуби на реколтата от вредители. През 1920-те години на територията на Украйна се провежда масово възпроизвеждане на вредители по зърнени култури, зеленчуци, овощни култури и захарно цвекло. Тези обстоятелства дават основание за организирането през 1925 г. на отдела за растителна защита в Народния комисариат на Украйна и Централната станция за растителна защита, която през 1925-1929г. ръководена от А. Мигулин. Под негово ръководство през 1925 г. е създадена Всеукраинска мрежа от наблюдателни пунктове, разработена методическа и информационна подкрепа за прогнози за развитието на вредители по растенията.

Целенасочената работа в Съветския съюз в тази посока започва през 1929 г., когато е създаден Всесъюзният изследователски институт за растителна защита. Състоеше се от 16 клона и 150 силни наблюдателни пункта. В тези разделения са разработени методи за регистриране на вредители по растенията и се извършва събирането и обработката на фитосанитарна информация, което дава възможност през 1932 г. да се опише разпространението на мишовидни гризачи и скакалци, както и смъртни болести на зърнени култури. През 1933 г. към този списък са добавени ливаден молец и памучна лъжичка. През същите години се сформира държавната служба за растителна защита, една от задачите на която беше събирането на информация за вредителите по растенията и разработването на прогнози за тяхното развитие. За методическото ръководство на тази работа във всяка република Съюз и във всеки регион бяха създадени сектори за счетоводство и прогнозиране. На междуокръжно ниво започнаха да работят наблюдателни пунктове, които събират фитосанитарна информация независимо и получават съответните данни в кореспондентската мрежа (MTS, експериментални станции и други научни институции). През 1940 г. в СССР е създадена централизирана служба за счетоводство и прогнозиране. В предвоенните и следвоенните години химическият метод за защита на растенията се развива интензивно и за да се оправдае използването му, е необходима информация за разпространението и фенологията на вредните организми. През този период активно се разработват и прилагат методи за разработване на дългосрочни, фенологични прогнози и прогнози за вредност. Значителен принос за научното обосноваване на тези разработки са направили зоологичните учени Б. С. Виноградов, И. Я. Поляков, ентомолозите А. Мигулин, В. П. Василиев, А. И. Петруха, А. В. Заговори, Б. В. Доброволски, В. И. Тански - фитопатолози Н. А. Наумова, Т. Д. Страхов, М. С. Дунин, К. М. Степанов, 3 А. Пожар, В. А. Чулкина. Специална заслуга принадлежи на учените от VIZR, ръководени от И. Я. Поляков. Основата за прогнозиране на развитието на плевелите е разработена от В. В. Исаев и В. С. Зуза. Голям принос за развитието на теорията за многогодишните прогнози, базирани на цикличността на слънчевата активност, направи Е. Н. Билецки.

От 1957 г. Украйна ежегодно разработва дългосрочна прогноза за основните вредители и на нейната основа съответни препоръки за растителна защита, които се представят на вниманието на всички земеделски институции и ползватели на земи. През 1973 г. секторите за счетоводство и прогнозиране са реорганизирани в лаборатория за диагностика и прогнозиране, а наблюдателните пунктове са реорганизирани в пунктове за сигнализация и прогнозиране. През 1980 г. в Украйна са работили 80 точки и 26 диагностични и прогнозни лаборатории. През 90-те години на XX век се забелязва забележимо увеличение на сигналните и прогнозните точки (3-4 пъти). Според учените трябва да има наблюдател на всеки 300 хектара в зоната на интензивно земеделие, 1000 хектара в зоната за отглеждане на цвекло и 10 000 хектара в зоната за отглеждане на зърно. През 2007 г. лабораториите за диагностика и прогнози бяха реорганизирани в отдели за прогнозиране и фитосанитарна диагностика в регионалните държавни инспекторати за растителна защита. В областните държавни инспекторати за растителна защита работят специалисти по фитосанитарен контрол и диагностика. Настоящата държавна служба за растителна защита физически не е в състояние да осигури активното наблюдение и развитие на прогнозите за всички земеделски земи, за които всички агрономи трябва да имат подходящи методи и да извършват тази работа на своите земи в съответствие със Закона на Украйна "За защита на растенията".

От 1976 г. започва работа по автоматизиране на процеса на събиране на фитосанитарна информация. Днес в редица страни информацията се събира с помощта на подходящи инструменти и оборудване, използвайки компютри и подходящ софтуер. За редица опасни заболявания и някои вредители са разработени модели за прогнозиране, чието изпълнение се осигурява главно от автоматични метеорологични станции, специални сигнални устройства. Такова оборудване осигурява мониторинг на метеорологичните условия, анализира го и дава препоръки за прилагането на подходящи защитни мерки.

Прогнозирането на вредители по растенията изисква изграждане на модели и алгоритми за развитие на вредители въз основа на малък брой фактори, които трябва лесно и надеждно да бъдат отчетени или измерени. По едно време е разработена автоматизирана система за контрол на селскостопанското производство „ACS - селскостопанска“, част от която е автоматизирана система за контрол, но досега тя не е приложена на практика чрез слабата материална база на селскостопанските предприятия и липсата на софтуер.

Мащабният фитосанитарен мониторинг, разработването на прогнози за различни периоди от време, базирани на него, могат значително да намалят обема от мерки срещу вредители по растенията и да повишат тяхната ефективност, да оптимизират системите за защита за преобладаващите в полето фитосанитарни условия и да обосноват икономическата и екологичната приложимост на защитните мерки.