Таралежи и жираф: истории от зоопарка

Двамата с баща ми отидохме в града и отидохме в зоологическата градина. Спряхме близо до една клетка, а в нея - таралежи. Таралеж, таралеж и три деца. Таралежите тичат около клетката напред-назад, чува се само: чук-чук-чукане ... Прокарват острите си муцуни през прътите и хъркат. И аз им казвам: "Бъдете здрави!"

Таралеж и таралеж се скриха в ъгъла на клетката и седят там със затворени очи, вероятно спят.

Едно дете хукна към тях и - лицето на баща му беше муцуна отстрани. Събуденият баща изсумтя гневно - и хукна след сина си. И той се изви на топка и сложи бодлите. Опитайте, баща, хайде! Бащата-таралеж обикаляше сина си, изсумтя, изсумтя и отново заспа.

Браво на таралежите. Отдайте се, колкото искате, и баща ви няма да ви направи нищо. Но той обаче не се прегръща и прегръща, ако иска, ще се наболи!

После отидоха при жирафа. Той стои висок, като телеграфен стълб. Шията е дълга, дълга. Всичко, което се прави в клетките на други хора, се вижда от нея отгоре. И гледа цял ден в една клетка, после в друга.

Попитах татко защо жирафът има толкова дълга шия. И татко се ухили и каза, че жирафа е много любопитно животно: тя иска да знае всичко, затова тя дърпа врата си там, където е необходимо и където не е необходимо. Като някои момичета. Ето шията и изпъната.

- Тате - казах, когато се отдалечихме от жирафите. "Няма да се качвам на бюрото ви без да искам." Ще видите, аз няма да Не искам вратът ми да расте същия.

Етикети: таралежи, таралеж в зоопарка, история, приказка, жираф в зоопарка, любопитен жираф.